Трагични случки с животни.

Не че съм жесток човек, обаче понякога се нареждат така събитията, че ставаш по невнимание такъв. Бих допълнил, че това се случва заради притъпения инстинкт за самосъхранение на някой индивиди. Погледнато от всички страни, ясно е че не си виновен, обаче иди обяснявай на другите хора. За тях си жесток и безскрупулен тип, за който живота на околните малки сладки създания е нищо. Отдавна съм се отказал да убеждавам околните в правотата си. Няма и смисъл, нали знам за себе си че съм прав. Обаче за да документирам правотата на твърденията си ще разкажа няколко интересни случки с едни такива малки създания, нямащи никакъв шанс пред големите, тежки автомобили, помагащи ни така добре в забързаното ни ежедневие.

Седим си ние с тогавашната ми приятелка (с най – големите цици на света) на терасата и си лафим сладки нещица. По някое време се чуват неестествени писъци и квичене причинени само от едно и това е адска болка. Источника на квиченето се оказа някакво малко, колкото двете ми ръце, кученце, което беше налагано от няколко зли деца (еквивалент на 300 гадни пишлемета). Моята приятелка, беше обзета от възмущение и в яда си се разплака. Аз разбира се като мъжът на нейното сърце веднага взех нещата в моите сигурни ръце. Ей, пишлемета, я оставете на мира мастийте бе. Що ги биете? Какво са ви направили? Искаш ли да сляза да се разправя по същия начин и аз с тебе? Едното от пишлеметата имаше много яка сестра, в малко следпубертетна съзраст и много от пожеланията които ми дойдоха в главата бяха насочени към нея, но от съображения за сигурност удържах фронта. Моята приятелка ме гледаше с възхищение, изтривайки сълзите от нейните очи. След малко, трябваше да излезем за нещо, което не помня вече. Качвайки се в колата онова малкото кученце подскачаше около нас, приятелката така непринудено му се радваше, че направо ми идеше и аз да се просълзя. Тръгвайки обаче, при маневрата на заден ход, кученцето се оказа под гумите на колата. Това което остана от него приличаше на счупен буркан с лютеница. За едно съм доволен, че приятелката нищо не видя и сигурно още си спомня за тази случка, без да подозира какво се е случило. На връщане, за да не ме дразни петното върху асфалта, когато гледам от терасата, взех една лопатка и го изхвърлих в казана. А сега някой да каже, че съм жесток и безскрупулен. 

Мога да кажа и за нещастието на едно куче, което ми вгорчи живота за известно време. Планирана е романтична разходка със същата приятелка на двадесетина километра от града. Всичко е нагласено и трябва само да се придвижим до мястото на разходката. Караме си по пътя и изведнъж се чува доста странен, тъп удар. Приятелката пищи … малеееееей убихме животното… К’во животно бе, се панирам и аз вече осъзнавайки от какво се е получил удара… Нещо ми причернява и спирам… гледам бронята откачена. Е това не трябваше да се случва, струва цели 200 лева. Приятелката продължава да пищи и да се вайка, а аз не мога да спра да се тюхкам за бронята. Как имаше нерви да се върне и да види какво е останало от кучето, сякаш ще му помогне по този начин. Кучето така или иначе в момента е в кучешкия си рай, заобиколено от готини кучки и цели камари от недооглозгани кокали. А за мен настава ад, от една страна, трябва да слушам обвинения, за които не съм виновен от приятелката, а от друга трябва да измисля евтин начин за поправка на бронята. Добре, че имам склонността в такива моменти да почерпя точните хора и да ми излезе всичко на приятелски начала. Така де, обаче приятелката нещо я тресеше от този факт и не се спря да опява. Вече освен бронята, псувах обилно и тъпата романтична разходка. Така или иначе разходката се случи, почти на сила, защото това жените са същества, които на моменти ми е трудно да разбера, но не се и напъвам. Това са си доста сложни неща. Както тя се учудваше на моя начин на реакция, така и аз се учудвам, как не спря много време след това да разправя на когото и дойде на ум за моята (според нея) безскрупулност. Сякаш съм искал да го утрепем това куче, с цялото си същество. Поне си струваха циците и. Те сигурно и сега си струват, обаче няма начин как да го установя. Достъпа до тях ми се забранен. Съжалявам за кучето, не ми се щеше да умира по този начин, чупейки бронята на колата ми.

За да продължа документирането на доказателства, доказващи правотата ми съм подготвил една история и за котки. Главни действащи лица: Шкода 105Л, Аз, Брат ми, Котенце. Шкодата ми е любимия автомобил. Първата кола която съм карал през живота си, на нея се научих да карам, с нея блъснах едно Жигули отзад на първия ми 8-и декември, в нея съм правил какви ли не изпълнения с представителни на противоположния пол. Още си го спомням този автомобил и се опитвам да го откупя.
Брат ми иска да се научи да кара автомобил. Добре Брат ми, ще те науча, нали така и така ще караш шофьорски курсове, поне да не се изложиш съвсем при първото тръгване с учебната кола. Тръгваме през един междуселски път с малко движение. Учуден съм колко несинхронни са движенията на ученика ми докато кара. Надявам се да не съм бил и аз такъв бастун когато съм се учил да карам. Кара си той и почти схваща как се става шофьор, когато Шкодилака ни подготвя една страхотна изненада. Загрява! Спираме на някаква чешма. Шкодата се оправя и виждаме някакво котенце, като тигърче малко, голям сладур. С едно око е, ама това не пречи да му се радваме и да си играем с него.
Шкодата е напълно готова за следващите уроци. Мислим си с Брат ми дали да не го вземем с нас на вилата котето. Надделява мнението, че е по хубаво да си остане на място. Тръгваме. За нещастие котето, се е навряло под колата и задната гума минава през таза му смачквайки задната част от тялото му. Виждам в огледалото пресмъртния му гърч и си мисля, какъв лош късмет извади това коте, трябваше гумата му да мине през главата, поне щеше да умре бързо и безболезнено. А сега, ще му трябват поне 5 минути докато отиде на небето. Казвам на Брат ми да тръгва по бързо докато не е видял и той какво е направил с бедното коте. За беда вижда какво е направил. Чувства се много кофти заради това. Първото му шофиране в живота, а какво направи само. Казвам му нещо от рода, че това е естествения ход на живота и това някакси го успокоява. Все пак се е научил вече да кара кола. Какво е живота на една котка, пред това чувство. Така де, ако човешкия гении се е съобразявал с котки и кучета, сигурно още щяхме да си ловим жените излизайки от пещерата с бухалка в ръка. А сега гледай еманципация, гримове къси поли, пинизи. Перифразирайки едно твърдение, ще кажа: Пътя към прогреса е постлан с добри намерения -  жертвите обаче са неизбежни.

И въпреки всичко, решавам да си имам и един ден за добри дела. Обаче, не беше писано да стане точно така. Деня нещо започна на криво. Добрите дела, които бях решил да свърша, не можеха да почнат от сутринта. Наложи се да ги отложа за по – късно през деня. Не за друго ами поради лакомията на едни малки животинки, неосъзнавайки, че съприкосновението е хиляди пъти по – тежкия автомобил от тях, ще бъде фатално.
Отивайки на работа, виждам ято гугутки на паша, т.е. някой хвърлил осколки от хляб и глей ти пиршество. Аз си знам, че гугутките са много бързи когато видят опастност и за това си карам към тях без да му мисля. Даже настъпвам газта, за да стане по – интересно. Оказа се че тези гълъби са по лакоми отколкото очаквах и пред капака на колата се разхвърча перушина. Бях потресен от факта, че тъпите гугутки предпочитат да плюскат мизерните парченца хлебец, отколкото да избягат с чест от мастото. Тогаз реших да направя едно добро дело за да компенсирам тяхната вградена тъпота. Та доброто дело от моя страна не закъсня. Гледам пред офиса, някаква супер майка, на видима възраст колкото мен. Облечена в червено, ауууууу, тук коментарите са повече от излишни. Проблемът и беше, че не може да прекара количката си с един сладур – цели две педи вътре, през едни стъплби. Аз нали ще правя добри дела си предлагам веднага помоща. Беше приета с ентусиазъм. Благодарностите бяха повече от искренни. Следващото добро дело беше, виждайки една стара бабка на улицата, да и предложа помощ. Т.е. да я прекарам на отсрещната страна. Тъпата бабка отказа. Можела и сама. Аз и разказвам, че днес ми е деня на добрите дела, а тя ме гледа сякаш съм и взел парите. Знаех си, аз че трябваше да предложа на супермайката да и сторя още един такъв сладур, като второ добро дело, ама ей на реших да се занимавам с бабки. Пфууууу. Следващия път ако последва съдбата на гугутките таз злобна бабка да не се учудва. Така де ако някой има да му се правят някви добри дела, да ми се обажда ще му помагам както мога.

В заключение бих казал, че както и да го мислим, каквото и да правим, такива неща ще се случва и за напред. Кой е виновен на онова, куче което излезе да лае по колата иззад оградата, а остана да лежи със смачкана глава на асфалта. А какво да кажем за счупената броня на колата? Доказателствата мисля, са повече от красноречиви за моята невинност и не само моята, като шофьор. Който не е съгласен, нека се върне по – горе и прочете по – внимателно редовете. Съдържанието е достатъчно красноречиво. 

Заб. Нека това бъде един поздрав за Гергана

Уроци по турски

1. „Здраствуйте, братушки“ – „Мара ба, аркадашларъ“
2. „Капитан Петко Воевода“ – исторически сериал  – „Гяур Петко душманин“ – криминален сериал  
3. „Опълченците на Шипка“ – „Шипка баир маскаръ“
4. агит-пункт – кандармъ кьоше         
5. агитационен пункт – кандармъ кьоше       
6. балерина – сеир баджак ханъма     
7. балетист – дюшеме пич      
8. балетът „Лебедово езеро“ от Чайковски – кълчи-баджак „Йордек гьол“, Чайковски ефенди 
9. баскетболист – Кълчи баджак        
10. граната – барут кюфте         
11. бизнесмен – чалъм ефенди 
12. вилица – чатал         
13. алпинист – дувар серсем    
14. алпинист – баир будала      
15. алпинист – баир серсем      
16. алпинист – баш баир будала          
17. високопланински джентълмен       – помак         
18. борец (ама истински, демек спортист по борба) – тепих шашкън
19. Война и мир – Патаклама и рахатлък        
20. боксерки – развей ташак     
21. Голямото червено петно на Юпитер – Коджа кармазъ леке Юпитерлъ
22. военен – мискин фуражка   
23. гъз глава затрива      – анусъ кепере серсемин     
24. великата френска буржоазна революция  – коджа франсез фукара кютек
25. великата френска революция         – куджа Франсе патаклама
26. генеколог – ташак мюфтия
27. бяло море – биас гьол          
28. запалка – чакмак       
29. Cancel – сектир         
30. златно лице – алтън зурна
31. cтудент – китап будала
32. Ракетно-ядрен конфликт – Кьорфишек атом патаклъмъ
33. радио-касетофон       – сандък гюрунтия
34. рицар – тенеке бабаит
35. рицарят на печалния образ – тенеке бабаит, кахър сурат
36. как турците на турски викат на националното си знаме (онова червеното с полумесеца) – кърмъзъ пешкир, кърмъзъ байрак
37. касетофон – гюбек щайга
38. касетофон – джангър чекмедже
39. касетофон -    джангър съндък      
40. кмет – купонлъ ефенди
41. кожено яке     – балтон гюрук
42. курва – калдаръм гювендия
43. Error ! (заглавие на съобщение за грешка в Windows) – Сакатлък !
44. Лебедово езеро – йордек гьол        
45. Fatal Error ! (заглавие на съобщение за фатална грешка в Windows) – Баш сакатлък !
46. парашутист    – чадър бабаит
47. парашутист    – чаршаф будала
48. манекенка – калдаръм кокона
49. обедни новини – хабер по икиндия
50. прозяване – дахъни прахъни
51. проститутка – калдаръм кокона
52. пионерски ръководител – йозбаши кармазъ пешкир пичоалар
53. пионерче – кърмъзъ пешкир пишлеме
54. Площад „Славейков“ – Чурулик мегдан
55. полицай – конак чукундур
56. полицай – балък фуражка
57. опозиция – курназ сурия
58. модно ревю – сеир баджак
59. мутра  – еничърлъ бунак
60. IRON MAIDEN (желязната девица) – Тенеке Ханъм
61. не дръзни дявола – дур базик шаркан бабана сакатлък
62. Пеле (футболиста-легенда) – кара топсерсем будала
63. месар – джулан мюфтия
64. педераст – ханъм ефенди
65. самурай / нинджа – ориз калпазан
66. Светни лампата – Бастър копче лампа ападжас
67. слип – ташак торба
68. скинар – будала ваваит       
69. сперма – уй чорба    
70. Сода бикарбонат – Ширин Карнобатлъ (името на съпругата на Ахмед Доган)
71. събрание – зорлем калабалък
72. секретарка – бъзикня ханъм
73. травестит – гьотверен кокона
74. улица „Петко Славейков“ – калдаръм Петко Чикчирик
75. тимпани – гюрунтия варел
76. умирай трудно 2 – зорлен патлъдъ еки     
77. турист – баир будала
78. футболист – топсерсем
79. телевизор – сеир чекмедже
80. телевизор – сеир сандък
81. телевизор – саир бабана
82. телевизор – сандък кириз
83. телевизор – сеир сандък
84. Windows 95 – Джам-курниз 95
85. Windows 98 – Джам-курниз 98
86. ZORO – кара будала ефенди
87. електронен часовник – диджитал саатли
88. Двама се карат трети печели ! – Двама кандърмъ патаклъмъ, трети кяр !
89. дистанционно – дистанс командъ
90. Дон Кихот, рицарят на печалния образ – Кихот ефенди, кахър суратлъ бабаит
91. дъвка „Турбо“ – супер чиклет буламлъ
92. дебел човек – бок толумба
93. Червено Море – Кърмъзъ Гьол
94. Черно Море   – Кара Гьол
95. шибидах – електриджи капъ
96. чалга – идиот кара пее
97. чао-довиждане – гюле-гюле
98. чикиджия – беш секишлик
99. чорбар – кахр бабана
100. чорбар – кармаз кахр бабана
101. червената шапчица – кармазъ каскет
102. червената шапчица – кърмъзъ калпак (пишлеме),кърмъзъ каскет (пишлеме), кърмъзъ фес (пишлеме), кърмъзъ чалма (пишлеме)      
103. На светофарите в Турция: червено – дур; жълто – яваш яваш; зелено – юрууууууш
104. Червеният скорпион 2 – Кармазъ бръмбър еки
105. mp3 – ем пе юч
106. Обединена българска банка – Аркадашлъ булгаристан банкасъ
107. Реплика от филма „Седморката на Блейк“: Джина, бастър копчи гидиджас федерации гидилим! Амааааааааааан!
108. Реплика от филма Рамбо, когато стреля по злодейте с картечница: Сикиджааааааааам!
109. децата нямат спирачки – пишлеме йок контра
110. децата нямат спирачки (на цигански) – чаве ненайси феродо
111. хладилник – бахър сандък
112. компютър – акъл сандък
113. модно ревю в България – чок балдър баджак сеир (просто българските манекенки са по пищни от западните си колежки)
114. Изворът на белоногата – бял баджак чешмеси
115. Коментар на турското дерби Галата Сарай – Фенер Бахче: Първо полувреме: Асан гидири гидири гидири. Асан шут. Шут, кише, кафъ дирек! Амаааааааааан, Асан чок амсалак; Второ полувреме: Амокачи – Янков, Янков – Амокачи. Шут. Гоооооооооооооооооль, гоооооооооооооль. Ааааааааа, йок голь, йок голь – байрак.
116. Примерен доклад на пилот до контролната кула: Докладва пилотът – самолетът е в изправност, тример в средно положение, пистата е свободна, разрешете
     излитане - Докладлаф пилот ефенди – аеропландъ маанъ йок, тример кантар гиби, кър ачик, ха бакалъм.

Заб: Използвани са материали, от неизвестни автори.

Истински мъж

Няколко неща, които правят истинския мъж, такъв какъвто е. Тези няколко неща го отличават от нещастните гейчета, които се мотаят околовръст, сложили по едно венче върху изрусената си на кичури коса. Мъж, достоен за уважение и вдъхващ респект в двата пола. Ето и двадесет и двете причини, поради които се зове изтински мъж:

1. Истинският мъж мирише на тютюн и ракия. Употребата на парфюми е изклюително гейско занимание. Освен това, качествената мъжка миризма се допълва и от вонята на пот. Къпането също е едно досадно дребно занимание.
2. Пиенето на твърди алкохоли по светло. Кафето сутрин е абсолютно забранено. Пие се едно голямо на екс за отскок и така се започва деня. Истинските мъже винаги са леко подпиинали.
3. Махмурлука. Не може да излезе вечер с приятели, да пие една минерална вода или да се лигави на една бира цяла вечер. Десятка бири е само за загрявка, а от там нататъка никой не може да каже… На сутринта е ясно, каквъв махмурлук го чака, но това си е за суртинта. Да се оправят нещастните педерастчета, той е пич и не му пука.
4. Бирения корем е задължителен. Изобщо един мъж, се отнася пренебрежително към външния си вид. Какъв е истинския мъж без бирен коремем и някой килограм в повече.
5. Истинския мъж бие поне веднъж дневно жена си. Поне.
6. Истинския мъж харесва футбола. Знае на изуст всички имена на играчите от ЦСКА, Левски, Реал Мадрид, Манчестер Юнайтед, Ливърпул и Барселона. Мрази Дейвид Бекъм, този отвратителен рус гей, на който ти се ще да го минеш на задна без да се замислиш.
7. Драпаненето на ташаците. Особено на обществени места. Жените са възмутени от този начин на поведение, обаче истинския мъж винаги се почесва демонстративно пред тях, за да покаже, че не му пука от тяхното мнение.
8. Маструбирането. Истинският мъж е способен да си удари мощна чикия десет минути след секс. За него чикията е истинското удоволствие, секс прави само за пред другите хора – за престиж.
9. Демонстративното оригване и пърдене. В хубавия човек лоши неща не бива да стоят. Съблюдаването на този принцип е задължителен. Обикновено, когато му се допърди на истинския мъж, демонстративно повдига крак и на всеослушание изревава мощно с гъза си. Казвайки с уригня “Алибабаичетиридесеттеразбойника”, уплашвайки разярени тигри, го прави герой в очите на много други мъже, завиждащи на способността му за изява.
10. Сбиванията. Никой не може да каже нещо наопъки или на въпреки. Тогава рискува да се размине минимум с разбит нос. На истинския мъж, поне веднъж му е чупен носа, избиван зъб или леко е ръгван с нож.
11. Шофирането. Истинския мъж може едновременно да паркира хладнокръвно на задна, да пуши и да говори по мобилния си телефон. За него успоредното паркиране винаги става от първия път, карането винаги в най – лявата лента е закон.
12. Срането. Истинския мъж, когато сере го прави демонстративно. Стоейки на маса, става, казва на всеослушание, че отива да сере и поемайки към кенефа си взема нещо за четене. Едно истинско сране трае минимум половин час. Най – истинските мъже, не пускат водата в тоалетната, ами се връщат на масата, събират всички хора, повеждат ги към тоалетната и им показват какво са сътворили. Вонята на лайна се носи на далеко.
13. Истинският мъж не прави любов – той ебе, чука, клати и т.н.. На него не му правят френска любов, ами му въртят свирки, духат му и пр. Многобройни са случайте, когато групово, с приятели са въртяли на “шиша” разни жени, обещавайки им рани неща.
14. Към приятелите, никога не се обръща по име. Колкото е по – близък човека токлкова по – вулгарно е обръщението към него. Куре, педал, смотан, бастун…
15. Жените за него не са просто жени, те са путки. “Абе тази путка вчера една свирка не можах да я накарам да врътне. Тъпа кучка”. Освен путки, те са и курви, мастии, дрисли, пръдли (защото опърдяват кучана) и т.н. и т.н.
16. Един истински мъж, е винаги хладнокръвен. Когато сгази на улицата малко котенце, а приятелката му през това време се дере от рев заради това, той излиза на вън, най – необезпокояван го изтъргва от асфалта и го хвърля в канавката, за да не пречи на движението. “Добре де, сега защо ревеш? Кво толкова?”, така и не му става ясно защо се сополи тази на дясната седалка.
17. Псувните. Абсолютно цветущи. При разни проблеми,  около 50 % от думита са задължителни псувни. Така, е почти сигурно, че ще потръгне от раз.
18. Мъжът говори малко, само при необходимост и то ако не псува нещо и някой. Винаги се нервира на приказливите жени. Защитава мнението, че би трябвало да се затворят устите им, само с шамар.
19. Истинския мъж е факир пред скарата. Напълно възможно е да не може да си изпържи две елементарни яйца, но това кебапчета, кюфтета, паржоли и пр… няма равен на себе си.
20. Телефонните разговори – кратки, ясни и точни. Това, обаче не може да го обясни на жена си, на която той плаща сметките.
21. Музикалните предпочитания. Моторхед, Менъуор, Джудас… Тези групи са истинските за него. Леми Килмистър истинския фронтмен. Онези, мръсни педали от кирливите си педалски бойз групи, стават само за свирки и за нищо друго. Принципно му се драйфа, като види някои от тях…
22. Казармата. Всеки истински мъж е изкарал казармата, срал в мизерните кенефи, давал е наряди, влизал е в ареста, напивал се е безобразно с другите войнници и се е сбивал с по – вишестоящ.

Това е. Който, не се покрива поне на 50 % с тези двадесет и две точки, трябва да се замисли доста сериозно, дали не му се ще да го чукат други мъже, понякога. Да се погледне в огледалото и да види дали не си е лакирал ноктите или изрусил косата. Ако е така, трябва да се вземат незабавни мерки и то на време. В противен случай… пасивното гейство не се одобрява от истинските мъже…

За истинските фенове на Лефске

При всички положения е по – добре да си прасе, отколкото лефскер. Някакси е по комфортно и хората те гледат с по – голямо уважение на улицата. И за да не останат думите ми висящи във въздуха, ще разкажа една правдоподобна случка. Ей на, вчера прибирайки се към София, минавайки по Ботевградско шосе, от дясната страна се стеле някаква ужасна миризма. Спирам, слизам и с кърпа на уста, питам един човек със синя тениска с надпис Лефске на нея, от къде таз миризма на фекална яма от дясно. А той ме пита каква миризма. Ясно беше, че под лефскарската си тениска мирише още по лошо и за това не усеща миризмата. Искам да отебележа, че нямам нищо против лефскарите, даже им симпатизирам на някой мачове, но някой индивиди имат ужасяваща телесна миризма. Не знам от къде идва това, но мисля, че човек трябва да се грижи са себе си по – често, макар и лефскер. Реших да продължа пътя си към дома, но през това време не ми даваше мира мисълта, от къде идва таз така противна миризма отдясно. Както и да е. Реших да свия по посока миризмата. Имах подозрения от къде идва, но исках да се убедя сам. Имаше проблем. При навлизане в теритоиите, близки до изсточника на миризмата се получи замайване – еквивалент на 300 грама изпито количество менте твърд алкохол. Изглежда адската миризма е и токсична. Все пак преодоляването не беше трудно. Бил съм на футболни срещи на Лефске и по същия начин мирише и от сектор Б, така че се свиква. Да му мислят хората, които за първи път усещат това. Чувал съм  и за смъртни случай, но все още не съм виждал.

Вроденото ми любопитство ме водеше напред, през тъмните места в които навлязох. Оказа се, че попадам в територии които съм виждал само по филмите. Никога не съм си представял, че наистина може да съществува такава мизерия. Бях чел и гледал по телевизията подобни неща в Африка и накои страни от Латинска америка, но това тука беше върха на всичко. Населението на мястото в което навлизах беше предимно циганско. Тука нямаше канализация и ток. Калта рядка и дълбока, малко над глезените, лепнеше по всичките ми дрехи. Голи дечица с големи кореми ме наобиколиха просейки от мен малко храна. За момент си помислих, че съм в африканска страна по време на гражданска война. Изпитах съжаление към тези нещастни дечица. Все пак трябваше да продължа пътя си за да намеря источника на миризмата. По пътя си срещнах един човек, с брада и измъчен вид. На лицето му бяха изписани душевни тревоги. Не беше като хората тука. Личеше си, че одавна стои на това ужасно място. Очаквах да чуя от него какво се е случило тука, защо тази част на София прилича на най – ужасната циганска махала в света. Разказа му беше потресаващ. Не исках да повярвам на ушите си. Оказва се, че това са феновете на Лефске. Най – закоравелите фенове. О ужас, бях чувал че всичките хора в сектор Б са позьори , а истинските фенове, тези които живеят с Лефске в сърцето си са точно такива, каквито видях, навлизайки в този така ужасяващ район. Защо не идват на срещите на Лефске беше следващия ми въпрос. Отговора беше още по – ужасен. Не исках да повярвам, че това се случва в една европейска страна, която е пред прага на членството си в ЕС. Оказа се, че тези хора не са точно цигани. Те са били циганите на циганите. Не знаех, че циганите си имат цигани. Вече всичко си идваше на мястото, пъзела започна да се нарежда. Въпросите ми започнаха да получават отговор и малко, по малко разбирах какво се случва или се е случило тук. Тези хора не могат да си позволят нищо, само един елементарен начин на живот, без никакви цели, стремежи, радости…. Те живеят в коптори приличащи на кочини и това ги е ограничило до толкова, че те вече не се сещат какво ги е обединило в мизерния им район, а именно любовта им към Лефске. Разбрах също, че президента на Лефске е виновника за положението на феновете. Той ги е примамил да дойдат тук, да заживеят в близост до стадиона, да бъдат винаги близо до нещото което винаги ги радват. Опита обаче е показал, че ако построиш за цигани най – хубавата къща, само след месец прозорците ще бъдат изгорени по средата на хола, стъклата продадени, а самата къща ще прилича на кенеф около централна гара. А какво може да се каже за циганите на циганите – резултата беше пред очите ми. Отностно миризмата нещата започваха да се изясняват и без да задавам повече въпроси. Источника е бил само един и това е самия стадион на Лефске. Стадион – фекална яма. Не исках да повярвам, но фактите говореха вместо думи. Като един страничен наблюдател, от тази картина ме болеше. Съжалявах хората тук, съжалявах за самия отбор Лефске, към когото имах страхотно уважение до този момент. Дойде и логичния въпрос от моя страна, какво прави този човек тука, а не замине далеко от това място. Отговора беше не по малко потресаващ, който засягаше и мен. Разбрах, че товя място е строго охранявано. Рядко се допуска влизане, но не и излизане. Причината е миризмата, която може да се разпраострани навсякъде и всички да станем като лефскерите. Миризмата и мизерията са главния проблем, поради който не може да се напусне това ужасно място. Влязъл съм съвсем случайно поради пробив в сигурноста, а не се знаеше дали ще мога да изляза. За моя радост, пробива още не беше преодолян и успях да се измъкна с другия човек.

Всичко завърши благополучно и с една обеца на ухото. За истинските фенове на Лефске бях подочувал само. Истината се оказа потресаваща. За друг път ще знам, че района на стадиона е опасно място, място на мизерия, бедност и ужас. Това остави отпечатък в съзнанието ми за цял живот. Надявам се никой да не стигне до такова положение, ама никой.

Заб. Всички коментари върху статията, която излезе първоначално в www.e-bane.net може да се прочетат на този адрес http://e-bane.net/modules.php?name=News&file=article&sid=1745&mode=&order=0&thold=0 

Как направихме сефтето.

Зорница. Това е момичето, което направи всички в квартала мъже. Някъде дванайсетина човека. До тогва, всеки беше правил секс, обаче само във фантазиите си и чрез исмислените случки, които разкаваше. Почти всеки до тогава се беше целувал с момиче, барал цици на голо и си беше вкарвал пръстите в онази влажната дупка. Ама едно беше сигурно никой не беше ебал.  

Ден 1.

Връщаме се с Брата от гости при баба, на село. Още на входа на блока сред приятелите, киснещи отпред се усещаше някаква странна, приповдигната атмосфера. Празничното настроение е предизвикано от въпросната Зорница. Копелетаааа, онзи ден се появи в квартала една… всички я ебахме… Очите, Рачо, Стефан, Гълъба, абе всички бе, всички. Малиии… мигаме на парцали и цъкаме с език. Много ни се иска и на нас, ама май сме си изтървали шанса. Обаче подочуваме, че довечера Зорница, щяла да минава пак. Е те тва е, може и да направим така мечтаното сефте, най – после. Вече няма да са празни приказките, които си разказваме в училище.

Вечерта киснем пред блока и я чакаме да се появи. Всички говорят за случката от предния ден. Ние с Брата стоим, завиждаме и ни се струва, че е прекалено хубаво това, за да е истина. Онази се появява. Не съм си представял, че ще си направя сефтето на такова чудо. Не стига, че е грозна, ами и е дебела. Мамка му, ще се прежалим някакси, заради каузата. Междувременно се е събрала тъплпа от поне 15 човека. Оказва се, че е проблем и мястото къде ще се извърши ритуалното ебане. Добре, че на помощ се притичва Очите, който е свил ключовете за тяхното мазе и обявавя, че там няма да има  проблеми. Замъква се цялата банда, начело със Зорница към мазето на Очите. Условията са потресаващи – голо мазе с един празен варел от нафта. Така и не ми идва на ум как ще се ебе тука, ама смятам да видя първо какво правят другите, пък тогава и аз. Гълъба е първи, момичето май му е гадже, защото забелязвам беше написала на ръката си, с химикал ГЪЛАБ. Обявено е предварително, че днес Зорница ще прави само свирки. Разочаровани сме всички. Както и да е, Зорница върти свирки на Гълъба, а на оня не му става. Всички гледаме с интерес, дали ще му скочи най – после. Не, не и пак не. Няма място за всички зрители, за това всеки чака ред. По някое време се появяват Цайса, Феса и Бомбата. Това са старата генерация, демек батковците. И те си имаха една такава, всички я наричаха Фадромата. Оказа се, че докато били в казармата и те били ебали Зорница. Виждайки я, правеща свирки на Гълъба, съответно надупена към публиката, единия решава да я обладае с бутилка от бира, отзад. Онази скача, като попарена и обявява, че няма да прави повече свирки на никого. Ебаси, разочаровани сме всички, особено, онези които не бяхме топвали още чушките. От къде се появиха тези тъпаци? Обаче никой нищо не им казва, защото всеки има респект към тях, колкото и да сме недоволни от станалото. Всички се разотиват. Двамата с Брата, много ни е яд, нямаме късмет. Оказва, че въпросното момиче е духнало тази вечер от тях и няма къде да спи. Всеки гледа да се омете, за да не му се натресе в къщи. 

Ден 2.

За някой това е трети, за мен втори ден. От три дни насам няма друга тема в междублоковото пространство, освен Зорница. Събират се още хора. Този път тя се появява рано рано, още следобяд. Групата върви към близката гора, за да продължи започнатото начинание от предния ден. Избира се място скрито от погледите на други хора, незамесени в тайното начинание.  Пръв е Очите. Има сериозен проблем, който е предизвикан от наклона на терена. Докато извършва ритуалния акт, се свлича постоянно на долу. На помощ се притичва Юлито, който седнал зад него, му подпира краката с неговите. Така, Очите, продължава без притеснения. Очите е готов. Следващия. И той е готов. Следващия. О, не, времето ще се разваля – припръсква дъжд. На никой не му минава през ума да си ходи. Да, ама Зорница е на друго мнение – тя вече не иска. Е това не може да се случи пак. За пореден път нямаме късмет с Брата и псуваме на воля всички и всичко. Абе мама му стара, как може някой да ги огрее, а пък нас не??? Това се казва лош късмет, даже и времето не е с нас. 

Ден 3.

Зорница не се появява. Ще си останем девствени за цял живот. 

Ден 4.

Е тая няма да я бъде. Вече не се издържа на историите, които разправят другите. Ако не друго, искам и аз да се намеся малко в общите разговори и не на последно място, искам да стана мъж. Водят се преговори с Гълъба, няколко човека, да се облажим отделно от другите, то иначе не мож се вреди. Гълъба, обещава за следвашия ден. Всичко това ще се случва в Шута. 

Ден 5.

Агонията продължава. Вече не се издържа. Чакаме с нетърпение да се обади Гълъба. Междувременно майка ми, ни е намерила някаква работа в къщи. Мърморим си под носа и я вършим през пръсти със скоростта на светлината. Зорница всеки момент трябва да се появи с Гълъба. Звъни телефона – Шута съобщава, че вече са в тях и само мен и Брата чакат. Ъъъъ, майко ние само за малко, ще излезем… такова до Шута трябва да отидем… след това веднага ще свършим работата… Добре де, ама след 15 минути да сте пак тука… Беж да ни няма. Шута, живее на 12 етаж в нашия блок и за да не чакаме асансьора се качваме по стълбите. Там сме – Зорница, Гълъба, Шута, На Шута брат му, Брата и Аз. Не знам какво трябва да стане, за да не направим сефтето. Може би земетресение, последна степен, което да изтрие от лицето на Земята блока, Зорница и нас. Земетресението не се случва и по тройки влизаме в съседната стая – Аз, Зорница и На Шута брат му. Така съм се гипсирал, че две думи не мога да обеля. Как ще я придумаме, също не ми идва на ум. На Шута брат му обаче, е натрупал опит от предните дни и е смел. Е, хайде да те ебем. Мии, ни можи. Е, аре да правиш поне свирки. Ми дубре, ама да ни мъ изцапати. Няма бе, как така. Способен съм да обещая всичко, само и само да стане работата. Аз съм първи. Много хубво нещо е свирката. Старая се да изглеждам мъж и да не се изцъкам на десетата секунда. Това, е. Още не мога да повяравам, че това се случва. Обаче, пак не е писано да се довършат нещата до края. На вратата се звъни, Шута съобщава, че майка ни е там и ни търси да си довършим работата. Мамка му, мамка му и пак мамка му. Това не може да е истина, струва ми се, че това е най – трудното сефте на света. Газ към къщи. Толкова бързо никога не съм вършил, някаква досадна домашна работа. Майка ни е впечатлена от нас, ние също сме впечатлени от самите себе си. Пак в Шута. Там половината вече са си свършили работата. Обаче домакина не е съгласен да се правят тези сексуални ритуали върху леглото му и за това е обявил за място на събитието – тоалетната. Няма как, ще се ебе там. Пак идва моя ред. Междувременно, абсолютно нищо не може да развали нещата, дори и земетресението. Започвам. Е, не. На тази, жена не и прави впечатление, че някой си е вкарал паткава в нея. Направо и е все едно. На нея и е по – интересно да прочете упътването върху ароматизатора отколкото да се впечатли от факта, че някой се мъчи отгоре и. Брех. Това ли е секса, се питам докато се клатя върху нея. Върха, беше когато ме попита, що не ми вървяло ебането. Хайде свърши тогава! Отказвам се овреме, докато не съм взел съдбоносното решение, да не правя никога през живота си вече секс. Както и да е, важното, е че вече сме мъже, все пак нали това беше целта на няколкодневните мъки.  

Ден 6

Излязоха съмнения да не би да сме прихванали нещо. Мними сърбежи усещаше всеки. Двама се престрашиха и отидоха на преглед, който показа, че нямат зарази. Всички други се успокоиха.  

След седмица Зорница беше забравена и всеки се беше заел отново с обичайните глупости, които се правят през лятната ваканция. Имаше достатъчно материал за разказване в училище, пък и време, през което да се украсят историите до неузнаваемост. Този педнадесети септември щеше да бъде паметен ден. Всички от квартала щяхме да отидем на училище, вече като мъже.