Eдно е ясно лайнените ситуации край нямат. Те са като вселената – безкрайни и необятни, доста често и неясни, поради неяснотата кога могат ще те сполетят. Доста често не се знае как ще започне една такава ситуация, а как ще завърши – това зависи от съобразителността и бързината на насиращия се обект. Както в каубойските филми – винаги единия от двамата дуелиращи се е по – бърз, в случая или лайното или ти. Лайната на моменти са адски бързи.При изсирането им, ако трябва да се снимат с камера, е задължително на забавен каданс, иначе нищо няма да се види. Ще се забележат чак когато енергията им на движение е равна на нула, т.е. вече са в състояние на покой, което значи, че си лежат спокойно на земята. Точно на тази гледка на прясно или не чак толкова прясно изсрани лайна ще се наблегне в изложението. Също така няма да се забравят и картините които могат да се нарисуват с лайна.
Започвайки, трябва да се направи едно уточнение. Лайната понякога се използват от някой художници за рисунки. Честно казано, това е едно комерсиално действие, целящо печелене на пари чрез лайна. При това лайната чрез целенасочени човешки действия са накарани да заприличат на нещо като пейзаж. Обаче тука, ще бъдат избегнати тези картини, защото това не са естествени ситуации, предизвикани от зор. Такива картини обикновено не изглеждат по начина по които би изглеждала една стена на градски кенеф, на който са нарисувани множество знаци, с азиадски или готически произход. Обикновено тези неща се случват поради ограниченото количество тоалетна хартия или прекалено тънката такава. При едно качествено изсиране се отделят големи количества отходни продукти, които полепват с особена наглост към отверствието което ги бълва. За това човешкия гении е измислил бидето, а в последствие тоалетната хартия като най – удобно и бързо средство. Нещо като онези тампони, които спасяват жените при ненадейно идване на месечния им цикъл – компакнтни, удобни и винаги под ръка. Много често се случва в бързината да не си взел достатъчно тоалетна хартия и избърсвайки си задника с парчето установяваш, че има доста остатъци, които трябва да премахнеш. Сгъваш го на два ката и пак бършеш. Установяваш, че се налага още веднъж да забърсваш и така след четвъртото или петото сгъване, бършещата площ е колкото автобусно билетче, обаче като онези от едно време, които струваха по 6 стотинки. При така създалата се сложна ситуация, друго може да не е, но е едно е сигурно – ще си изцапаш, минимум един пръст на ръката. Минимум. Спасението е едно и то е, не да се избършеш в дрехите си, ами да почнеш да триеш стената с лайнения си пръст, избягвайки другите знаци оставени от предшествениците ти. Оставяйки своя дан на стената, чак сега забелязваш какво е натворено преди тебе с насрани пръсти. Процентното разпределение на знаците е следното: 50% от тях за запетайки, такива като емблемата на найки. Оставяйки една запетяйка, е добре, обаче ако имаш още насрано по пръстите си оставяш втора, най – често много близо до другата си запетайка, рисувайки един Т подобен знак, които са около 20 % от рисунките по тези стени. Следват вече сложните знаци, които съставляват останалите 30 %. Те най – често се получават, когато имаш повече от един изцапан с лайна пръст или количеството е значително. Тогава, мажеш чистиш, струваш и се получава нещо чудно, в което някой слециалист в древните йероглифи, може да припознае някое послание от предците ти. Извода е от тази случка, е винаги да си носиш по метър, метър и нещо тоалетна хартия, защото не се знае какво количество лайна ще изсереш и колко лепкави може да са те. Така винаги ще бъдеш спокоен и никога няма да ти се налага да рисуваш знаци по стените.
Друг много сложен случай се получава, когато не си особено внимателен при сране. Тогава можеш да си настъпиш лайното, което да полепне качествено по обувките ти. Другия вариант е ходейки си по улицата да не догледаш, едно такова, обаче изсрано от друг или от някой мизерен уличен кьопек*. Другия особено неприятен вариант, който може да ти се случи от едно невинно пускане на вода, в някой тъмен ъгъл или храсти. Обикновено на тези места винаги мирише на пикоч и лайна, което не е случайно. Тези миризми обикновено са предизвикани от нещо и това се нарича пикоч и лайна. Лайната са изсрани от някой многострадален господин или госпожа, налазени от голямата нужда крайно ненадейно. Все пак няма да се изсере човека на улицата, ами ще го направи в тъмен ъгъл, далеко от погледите на другите себеподобни. Поради тази причина в нашата мила татковина, де що има закътано място, то е осрано и опикано до неузнаваемост и миризмата носеща се от него е ужасяваща. Случката за която става дума е следната: пикае ти се яко. Това не е никакъв проблем за тебе. Едно пикане в никакъв случай не може да те стресне. На главата ти какви ли не лайнарски случки са се стоварвали, пък едно пикане. Да ама не. Както най – културно си пикаеш в ъгълчето и си мислиш как да се разкараш от миризмата по – бързо, на привършване поглеждаш към объвките си и забелязваш, че си стъпкал едно особено прясно лайно. Не само че си го настъпил, ами си нагазил с цялата си подметка и даже си го разнесъл по част от обувката си. Призлява ти, но няма как, ще чистиш. Почваш да триеш по асфалта, оставяйки чудни лайнени следи – една, втора, трета и така докато стигнеш до тревата. По асфалта си оставил следи с права форма, може би леко извити по посока в която ти се е искало да чистиш. Обаче по тревата започваш да чертаеш едни одрискани полукръгове, даже почти цели, с единствената цел да изчистиш досадните лепкави човешки изпражнения от обувките си. Така несъзнателно си нарисувал, поглеждайки след като си остъргал по – голямата част от говната едно красиво цвете.Стеблото му започващо по асвалта с правите лайнени черти и завършващо на тревата с полу и целите кръгове. Тази лайняна, гледка наподобяваща, разцъфващо цвете посред пролет някакси те успокоява и си мислиш, къде ли е сега, онова момиче, което така и не успя да те отцени и ти би дузпата, така брутално. Къде е сега тя да види, колко романтика има в тебе и какви неща би нарисувал за нея. Няма я, няма как да види, че и от тебе става човек.
Понякога посред зима, навалявайки дебел сняг се получават някои астрономически модели на съзвездия. За това са нужни няколко човека, на които да им се досере по едно и също време. Това е лесно, особено ако приятелите ти са същите като тебе – разкрепостени в срането, т.е. да им се досира винаги ненадейно и точно когато не трябва. Тогава, щеш не щеш си разкрепостен. Замисляйки се по въпроса не е нужно, да се досира на всеки по едно и също време. Примерно серейки в снега и оглеждайки се на около виждаш не едно лайно – твоето, ами цяла система от лайна, които свързвайки ги с мисленни линии едно с друго можеш да получиш изключително сложни математически, физични или астрономични модели. Тези лайна са изходени съвсем скоро образуващи кафеви дупки, контрастиращо много добре с белия снег. Това погледнато от разстояние няколко метра във височина, може да помогне в голяма степен на науката, намирайки решение на някой заплетени въпроси, отностно структурата на ДНК или някой друг сложен научен проблем. От това извод, като че ли не може да се направи, обаче заедно с другите хора направили модела, можеш да си доволен, че си създал нещо наистина полезно, макар и с лайна. Сега остава надеждата някой с гениално комбинативен ум, да се покачи на съседните дървета, да свърже кафевите точки и от получената схема да намери лек за СПИН, рак или ваксина за опасния птичи грип.
Друг особено коварен случай е невъзможността да се изсереш в кенеф, поради причината, че си заключен в стая.Кенафа разбира се е общ и се намира в коридора. Това обикновено може да се случи на детски лагер, с кофти възпитателки, които не ги интересува сере ли ти се, пикае ли ти се. За тях е важно едно, да има спокойствие в лагера и изобщо не им иде на ум, на какво си готов за да се изсереш. Прозорците на стаята, не са заковани и това ти дава пълната свобода да си подадеш гъза от там и да изхвърлиш товара през перваза, стараейки се да не го осереш и него. Все пак можеш да се облегнеш ненадейно на следващия ден върху собствените си лайна. Такова нещо е вероятно да се случи, само вечер. То през деня, едно че няма причина да си заключен в стаята и друго, ще е изключително интересна гледка за разхождащите се на вън хора, да видят падащите ти с бясна скорост лайна от четвъртия етаж. Изсирайки се си лягаш необезпокояван в леглото. Обаче на другата сутрин резултата от срането е доста смайващ за хората от долните етажи, особено за момичетата от третия етаж, с които нещо се натискате от началото на лагера. Всичките стъкла под твоята стая, са надраскани с кафеви черти с различна дебелина. Върху первазите са се разбивали падащите говна и са напръскали допълнително долната част на стъклата и черчеветата. Не стига, че всичко е нацапано по особено кофти начин, ами вече е и засъхнало, правещо задачата по отстраняването му доста трудна. Гледката на падлани лайна от голяма височина по земята не е по – малко интересна. Абе като цяло по – интересни за гледане са паднали лайна от десет метра, отколкото от тридесетина сантиметра – разстоянието, от което падат при стандартно сране. Около размазаните изпражнения се е насъбрала тълпа, част от която се чуди как е станала тази работа, а другата част се възмущава. Изключително възмутени са хората, чиито прозорци са нацапани най – много. Ти също се възмущаваш заедно с тълпата на “онзи келеш”, който е направил това безобразие. Вътрешно обаче се радваш, че няма подобен на тебе талант на по горния етаж, че обикновено спиш на отворен прозорец, а леглото ти е точно до него. Сигурно, е че щеше да се събудиш оплескан по същия начин както прозорците под твоята стая. Това е добре за тебе и те замисля да подобриш сигурността си, за да не се случи някаква такава лайнена систуация някой път.
Японска мазилка. Това често се случва, когато си разстроен. Обикновено, когато ти дойде зора да си разтроен и душевно. Тогава трезвата мислъл те напуска много бързо, заемайки мястото и от друга напрегната, бързотечаща и адски натрапчива такава. Често имаш време за реакция колкото да си свалиш гащите, хвърляйки дриснята на земята или в тоалетната чиния, едновременно със самото сваляне. Не мислиш, какво може да остане след теб, а и не трябва, защото ще се насереш коварно. Трябва да се отбележи, че не веднъж си се чудил пикаеш ли, сереш ли. Такава струя, излизаща скоростно от дупка, от която обикновено излиза полутвърдо вещество е неестествена. Това те кара да не се отдалечваш на повече от десетина метра от подходящо са сране място. Закон е когато изкараш струята, освен тоалетната чиния, да се изцапа и ръба от страни, който се чисти доста трудно.
Малките кафеви точици, толкова нагло са полепнали на всякъде, че е почти невъзможно тяхното чистене. На земята е лесно, издрискваш се и го зарязваш, без да му мислиш много, максимум да дадеш една положителна оценка на произведението и си заминваш по живо, по здраво. Друг е въпроса с тоалетната, особено ако си на гости и не си свикнал със системите за почистване на лайна. Вземаш четката, упорито започваш да мажеш осрания ръб, при което точките придобиват форма на тънки ивици, с дебелината на космите на четката. До ръба вода не стига, консрукторите не са предвидили да се сере върху него. Комбинативния ти мозък, натрупал огромна база данни с лайнена информация, обаче измисля хитра схема за чистене. С шепи вода, вземаш от мивката и сипваш ли сипваш по ръба, докато не изчезнат досадните кафеви ивици, които биха те накарали да се изчервиш пред домакините. За най – голямо съжаление, тази картина е малко наудобно да остане за разглеждане от заинтересуваните любители на лайнени картини, поради по – горе споменатите причини.
Купчини от лайна, лайна с невероятна форма, лайна с впечатляващи размери – дължина, дебелина и прочие. Често при сране, се получава ефекта на купчината от лайна. Дефиницията за купчина, е много проста. Разликата между обикновено лайно и купчина от лайна е само в размерите. Когато си насъбрал огромно количества вредни вещества в отходната си система, в един момент идва време да ги изкараш на бял свят. Оказва се че при самия акт на сране е по – продължителен от обикновено. Излизат мазно и величествено, натрупвайки се на повърхността в обеми достойни за рекорди. Такива гледки винаги са били много ценни, поради факта, че се случват не особено често. Задължително е при наличието на такава купка, най – малко да се снимат с фотоапарат, притежаващ широкоъгълен обектив. Другия вариант е ако на близо има поне един човек или група хора да ги събереш и да покажеш какъв обем говна си сътворил. Големите количества лайна винаги са били респектираща гледка, на която не всеки може да устои. Обаче, лайната с различна форма от стандартната са не по малко интересни. Като пример могат да се посочат дебелите такива. Поглеждайки ги, се чудиш това чудо как е преминало през гъза ти. Изобщо възможно ли е това? Не е ли плод това на изтерзаното ти от лайнени случки душевно състояние. Обаче не е, със сигурност усещаш парещото чувство на отходния канал, предизвикано от неестественото разширение. Така поне още няколко часа усещаш, че си срал и се надяваш горещо в скоро време да не се наложи да изпиташ същото чувство на нежния си гъз. Едно дебело лайно винаги се отличава отлично от обикновеното такова. То винаги прави впечатление. Даже ако минеш покрай някое чуждо такова, със сигурност ще се спреш и ще размишляваш отностно гледката. Може да не си го срал ти, но ще бъдеш заинтригуван и ще изпиташ известно съжаление за изсралия го обект.
Така картини нарисувани с лайна много. Картини не обикновени, ами направени с много мъка и творчество. Талантливи гъзове и за напред ще продължават, като едни велики майстори на лайненото изкуство да гласят пейзажи, достойни за най – престижните галерии. Но уви, това изкуство никога няма да бъде отценено от критиката, никога няма да влезе в картинните галерии, никога няма да бъде показано по телевизията и другите електрнни медии. Но ще стои гордо по тревни и асфалтирани площи, по градинки и храсти, по входове и мазета или казано по – общо, по местата където ти е дошла музата и те е принудила на сила даже да сереш ли сереш, без оглед на обстоятелствата около тебе. Тази муза се нарича едно и това e онова чувство наречено зор.
*кьопек (тур.) – куче
