Жестокостта е вродена в някой хора. При тях удоволствието от насилието върху по – малки и слаби същества е доста силно. Необясними са причините, които ги карат да ритнат някое улично куче, а в случая, когато не са достатъчно близо за да изпълнят акта, го замерят с камък, достатъчно голям за да причини максимална болка, на жалко изглеждащия помияр. Насладата от бягащата с подвита опашка и същевременно скимтяща изпълнена с ужас скимтяща космата маса е неописуема, сравнявана понякога с върховни удоволствия. Това е доста често срещано явление сред децата. Деца, които иначе са добри ученици, понякога давани за пример от хора, нищо неподозиращи на какво са способни. Класически случай е и мъчението на котки. Това, закачането на тенекия и заливането на опашката с лесно запалимо вещество и последващото и запалване на невинната квартална котка е нищо. Все пак побеснялата от ужас котка, проглушава целия квартал със закачената за себе си тенекия, което носи голяма доза радост на рошавите дечурлига играещи около грозните сиви блокове.
Гениално хрумване, в едно детско съзнание е лова на котки. Лов, обаче не какъв да е, ами лов с въдици. Ситуацията е следната. Обикновено в старите панелки, онези от началото на седемдесетте, които са на по седем, осем етажа, има по няколко входа. Пред всеки вход обикновено, земята се е слегнала и е освободила една дупка между плочата пред стълбищата на входа. Тази дупка е с дължината на самата плоча и с ширина, достатъчна за провирането на една котка. В тези цепнатини обикновено се събират, цели глутници от улични котки, които усетили присъствието на човек, са способни да се разбягат за части от секундата, във всякакви посоки. Описаните входове си имат, както предна така и задна страна. Задната обикновено е затворена за преминаващи хора и прилича на бунище. Там хората са изхвърляли всякакви отпадъци от прозорци и тераси и същите тези хора старателно избягват тези места. Три, четири етажа по - на горе са има идеално разположени прозорци на които може да се разположи ловящата група. Това е все едно си на висок бряг на река, с тази разлика, че долу няма река, ами има земя осеяна с боклуци и съответно цепнатина в която са наблъскани котки. Въдиците са ясни, абсолютно същите с които се ходи за риба по язовирите. За стръв се използва салам, защото котките са по умни отколкото изглеждат и на хляб не кълват. След всички приготовления, се пристъпва към съществената част, а именно котколова. Спускат се няколко кукички със стръв и се започва трепетно очакване да клъвне някоя котка. Няма и минута и вече привлечена от миризмата на салама една се е закачила, след което следва засечка и котката безвъзвратно е закачена на кукичката. И да бяга, това няма да и помогне, даже може да и усложни положението. Сега вече започва бясното опъване на влакното за да се издърпа котката до третия етаж, от където ще се хвърли обратно на земята. Това е един вид спортен котколов, където всяка уловена котка се хвърля обратно, след което има шанса да бъде хваната отново многократно. За съжаление обаче, котките не са като рибите и се ловят доста по трудно, поради простата причина, че кукичките не издържат на тежестта им и трудно стигат до уловилия, ги който е готов да ги хвърли отново за последващо ловуване. Резултата от един котколовен ден при наличието на 3 пръта е следния: 15 уловени котки, 13 от които така и не стигат до горе, което прави проста сметка, че са налични 13 скъсани кукички; две котки достигнали до крайната си цел, т.е. хванати и хвърлени обратно. Тука на края на описанието много хора биха се възмутили и биха коментирали, че това е особено жестоко занимание. На техните твърдения веднага може да се постави един контра въпрос. Не изпит ват ли болка и рибите в язовира, а какво да кажем за убитите от ловците животни? Може да се каже, че котколова е един хуманен спорт, който не убива котките, а просто ги ловува за удоволствие и в последствие ги освобождава и им дава възможността да си заживеят по същия начин.
Друга интересна и поучителна, даже случка, която дори сплотява определена група от хора е смъртта на една котка сгазена от един боклукчийски камион. Групичка от ученици, която е в новото си училище, в която не се познават никой един с друг. Още първите дни на учебната година, в които трябва да се опознаят и да завържат нови контакти и приятелства. Дни през които всички още гледат доста уплашено и търсят общи интереси. Свободен час, през който мълчаливо сутрин дъвчат банички и не говоря почти нищо по между си, само по някой и друг лаф, изтърван от някой отворко. Докато си мелят мазните и вкусни банички с извара, а не със сирене както пише на табелката написана с химикал в баничарницата пред училището минава боклукчийски камион на който никой нямаше да обърне внимание, ако между гумите му не беше минала една черна котка. Това, че котката е черна, все още се спори дали е донесло нещастие на камиона пред който мина или на самата нея. Надделява мнението, че нещастието е било лично нейно, поглеждайки как камиона е размазал главата и, опръсквайки асфалта с мозък и други нейни вътрешности. Не само главата, но са излезли и през задните и дупки достатъчно количество безформена вътрешна маса които са оставили следи по все още влажния от сутринната роса асфалт. Това прави огромно впечатление на групата от пъпчиви пубертети и ги кара да се раздвижат и да словоохотничат доста повече отколкото през изминалите няколко дни. Веднага излизат предложения от рода да се купят няколко хляба и да се отопи все още топлата пихтиеста маса. Докато момичетата са страшно възмутени, момчетата си коментират наобиколили смачканата котка, която все още се гърчи с последни мускулни спазми. Разиграват се какви ли не сценарии, които показват богатата фантазия на коментиращите. Някой изключително идеен тип донася пръчка и се разчовърква това което е останало от котката, за да се покаже какво е яла и преди смъртта, и да се докажат някой теории, че днешните котки вече не ядат мишки. В такава задушевна атмосфера, на фона на все още топлата котка минава някак неусетно целия свободен час и след това всички някакси се чувстват по – близки. Ето как една сгазена котка може да разчупи леда между хора, които не се познават и да заформи едни бъдещи приятелства. Както са казали някои умни хора “За постигането на някой цели е нужно да се направят известни жертви”. В случая една черна котка жертва живота си в името на приятелството на една група от хора, които след години си спомнят с носталгия старите дни и особено ясно сгазената котка.
Понякога на човек не му се иска, но е неизбежно да предизвика смъртта на някое малко създание. Пристъпвайки към едно добро дело, той прави едно друго трагично такова, което обезсмисля първоначалния замисъл. Случва се от гнездото да падне някое малко, сладко, невинно врабче на което от съжаление няма как да не му се помогне. Да обаче врабчето не подозира за намерението на спасяващия го и подскача пърхайки къде ли не, но не и в ръцете на спасителя, който с най – чистата мисъл иска да го върне обратно в гнездото му. То при една такава борба е ясно, че вероятността за инцидент е много голяма и след не повече от няколко минути врабчето е настъпено и то лежи бездиханно на земята с изхвръкнали навън вътрешности. Всеки би съжалил, даже човека с най – закостенялата психика, нагледала се на животинска смърт, но може да се направи само едно. Да се вземе горкото врабче с два пръста и да се изхвърли в най – близката кофа за смет. При всички положения не е особено удачно да му се устройва погребение, защото все пак това е едно врабче, което реално погледнато само си предизвика смъртта. Някой хора като казват за други, че имат пилешки мозъци, не е случайно. Това нещастно врабче, доказва напълно това твърдение.
Случва се човек да предизвика нелепа смърт на мъничко животинче, пак по невнимание и то предизвикана от върховна радост. Да видиш едно мъничко котенце е върховна радост, караща понякога хората да правят действия необмислени и жестоки, като стискане, мачкане и радване, което могат да предизвикат даже летални последствия за горкото малко животно. Типичен пример е попадането на коте в невръстни детски ръце, които не могат да разберат все още че това е живо същество а не плюшена играчка. Друг случай е когато, от радост и умиление някой хора могат да стигнат до крайни степени на жестокост. Всеки че чувал израза “Ей, толкова ти се радвам, че ще те смачкам бе.” Какво можем да кажем за животинчето, попаднало в едни такива жестоки ръце. Конкретен случай е, при една такава радост необуздана се случва да се започне едно подхвърляне, помятане и последващо поемане с ръце. Обаче тук има едно НО и това е, че човек не е застрахован от грешки, като изтърване на подхвърляния обект, който пък не вземе да падне на подходящо меко място, ами примерно върху ръба на шкаф, легло или като цяло, падане върху нещо което може да предизвика смърт. Виждаш, горкото коте, как се гърчи в предсмъртни конвулсии и нищо не можеш да направиш. Засрамено гледаш докато утихнат и с два пръста за опашката, котето се засилва към някоя боклукчийска кофа, която е по – далеко, за да не го видят и познаят други хора, които съответно познават и тебе.
За финал, могат да се направят редица изводи извлечени от смъртта на разни невинни животни. Дали е предизвикана умишлено или неволно, резултата е все един и същ – има мъртъв малък, сладък и пухкав субект. Но тези изводи са винаги излишни, при наличния резултат. Може би всеки би бил по – внимателен, но да не забравяме, че всичките начини за предизвикване на смърт надали някога ще се изчерпят. За това сега ако е станала трагедията по един начин, следващия път ще стана по друг, но едно е ясно някое от тях ще умре.
