Много време мина от написването на III-тата част от поредицата. През този дълъг период, наистина се случиха велики неща в братството на бързо насиращите се хора. Всеки през това време е изпитал нуждата голяма, караща те с притеснен поглед и изпотено чело, да свалиш гащите където и да е само и само да пуснеш лайната, които иначе биха се стекли по краката ти, образувайки фина кафява мазилка. От краката ти, мазилката ще се стече в обувките, а така ще бъдеш заклеймен пред обществото, като насран. На никого няма да му бъде приятно да излезе с абсолютно чист задник, без грам лайна по космите си, а всички да го гледат, сочейки го с пръст “Ей този е насрания!”. След тези встъпителни думи вече трябва да е ясно, че ще се говори за общи случки свързани с всеобщия зор. Обаче този зор, налазващ те в моменти на добро прекарване, а именно на по бира с приятели, кафенце с хубаво момиче или пиянско веселие. Зор, който може да ти сговни прекарването и да ти остави незаличим неприятен спомен, с който можеш да блеснеш пред другите твои дрисливи другари.
Приятелска среща
Среща с познати, с които не сте толкова близки. Разговора тече леко, а ти си изпил вече три бири. На всички им е приятно заедно. Да обаче, положението изглежда прекалено хубаво за да е истина. На теб, на подобни места задължително ти се сере. Да но не и този път. И слава богу. Заведението е с перфектна кухня и цени. Идеални условия за добро прекарване, макар че кръчмата не е от най – читавите, като обстановка. Кенефа, не прави изключение – хартия и заключалка няма, а водата от казанчето тече по пода, пръскайки краката ти най – безмилостно. Това нещо го установяваш, отивайки за по една малка невинна нужда. Обаче не е далеко момента, в който условията се влошават неимоверно много. От бирата или от дробчетата е започнала необратима химична реакция, която довежда до ядрена такава с верижен ефект. За разлика от верижните ядрени реакции, които се използват за мирни цели, твоята реакция в корема не е контролируема и е напълно възможно да се отдели голямо количество енергия за малко време от гъза ти, довеждайки до последици, невиждани все още. Изчаквайки подходящото време мислиш в насока, какво можеш да направиш за отделянето на количеството енергия, по начин близък до мирния. Много добре знаеш, че в следващите няколко минути реакцията ще е на етап в който няма да можеш да обмислиш нищо, а изчакаш ли още малко ефекта с който контролираш за сега събитията ще стане неизползваем. Сега е момента, нищо не си измислил, а вече отлагането e под въпрос на живот и смърт. Газ до кенефа, където подпирайки с единия крак вратата, за да не те изненада някой, сереш с бясна сила най – бързата дрисня на която си способен. Осираш всичко наоколо и мислиш за начина, по който ще се избършеш. Няма такъв начин. Бъркаш по джобове – нищо. В отчаянието през главата ти минава мисълта да извадиш една двадесетолевка, да се почистиш и след това да я измиеш на чешмата, за да можеш след това да я употребиш по предназначение. Почти си се решил на тази отчаяна стъпка, когато ти идва гениалната идея, да си свалиш потника и с него да забършеш остатъците от освободената енергия под формата на лайна. Стъпката е тежка, но изключително прагматична. Чувал си история в която някой си се е чистил с гащите си, но ти се струва малко пресилено. След като хигиенизираш лайнения отвор, хвърляйки осрания потник в кошчето си мислиш за реакцията на хората, които влязайки след тебе ще го видят. Ще има възмутени индивиди, които ако изпитат това чувство, което си изпитал ти, щяхме да ги видим какво ще направят. Сигурно щяха да се насерат, като жалки отрепки. Връщаш се на масата и ни лук ял, ни лук мирисал сядаш отново и с доволен гъз изпиваш още няколко бири.
Среща с мадама.
Сигурно е на 100 %, че излезеш ли с момиче с ясната цел секс, ще ти се досере. Ще ти се досере така, че да го запомниш цял живот. Още влизайки в заведението усещаш леко напрежение. Винаги си се чудил на способността, да ти се сере точно там където не трябва. Преди 5 минути може да си излязъл от вкъщи, тогава всичко е било наред. Сега вече в заведението усещаш напъните. Все още си спокоен, но за всеки случай отиваш да провериш какво е положението в тоалетната. Там положението е трагично. Хартия няма, а за сядане на чинията и дума не може да става. Връщаш се все още спокоен. Да но това спокойствие от опит знаеш е измамно, един вид, затишие пред буря. Бурята не закъснява и на теб ти се присира така жестоко, че светлините, хората и момичето се сливат в една обща маса. В това положение, можеш да издържиш за кратко и за да не оставиш впечатляващ спомен на всички посетители, отиваш в кенефа, пък там да става каквото ще. Хората чакащи отпред, вече не са хора, а движещи се сенки, издаващи звуци, които ти не разбираш. Ето идва и твоя ред. Не мислиш изобщо, че няма с какво да се избършеш, а направо събуваш гащите и хвърляш всичкото съдържание с плясък в тоалетната чиния. Съответно гъза ти е намокрен от водата, която изплискват коварните говна. В този момент вече идва момента, в който съвсем трезво трябва да измислиш начин за забърсване. Лайната които си изсрал не са от най -коварните, но си искат своето, иначе ще стоят на гъза ти, цапайки гащите и омирисвайки околното пространство със специфичната си миризма. Всеки друг би го обзела паника, но не и тебе, човека обръгнал на всякакви ситуации с лайна. Хладнокръвно пребъркваш портфейла си и от там вадиш касова бележка, с която забърсваш гъза си, оставяйки следи по пръстите си. Този път си решен, няма да си жертваш потника отново, пък да става каквото си ще. Ефекта, не е голям, но все пак си изчистил част от кофти сместа, която стои на задника ти. Няма как, ще трябва да обуеш гащите, както си леко понасран. Излизайки отвън, вече се е насъбрала нервна тълпа. Вече напълно спокоен, си измиваш нацапаните ръце и се връщаш при момичето, мърморейки разни работи за хората пред кенефа. Сядайки на стола, веднага разбираш, че гащите залепват добре, по задника ти. Особено, ако постоиш повечко време така, отлепянето ще бъде трудно, свързано със загубата на някой друг косъм. Сега е ясно, вече секс няма да правите, освен ако не успееш някакси да измиеш гъза си. Няма начин – тя иска, а ти не искаш. Това май не се е случвало друг път. Още на улицата за частично удовлетворение, а караш да ти направи една бърза свирка и се прибираш що годе доволен. След час получаваш съобщение на мобилния си телефона с текст “Drug pyt nqma da se ostavq taka da me prekarat.Pove4e ne mi se obajdai”. Тъпа путка, ще я питаш ти нея, ако и се сереше така зверски, какво щеше да направи. Жените, понякога са страшно неразбрани същества.
Пиянска веселба.
Тази вечер ще е яко пиене. Бушували сте с твоите хора някъде, а след това сте се прехвърлили в някой клуб за доразбиване. Там мацки, пиене, едно – друго, всичко на куп, което не си длъжен да помниш с всичките му подробности. Обаче едно нещо ще запомниш със сигурност. За него ще стане на въпрос в следващите няколко реда. Към средата на вечерта усещаш някакви напъни, последвани от пулсации, които предвещават нещо особено неприятно, а именно ситуация която може да се нарече лайнена. Ти в никакъв случай няма да оставиш нещата на произвола на съдбата и да се оставиш да се надрискаш. Търпиш, като партизанин, болката която му причиняват разпитващите го жандармеристи, но не пускаш нищо. Все пак не е чак болка за умиране, усещал си къде по – екстремни неща, с това ли няма да се справиш. Вечерта клони към своя край, водеща към местата за бързо хранене или шкембеджийниците. Този път ще се яде пица на парче. Да но в пиянството си не си усетил, че ако мушнеш още нещо в стомаха си, ще нагнетиш енергия, която ще избута насъбраните лайна, а те от своя страна ще искат да излязат през мястото с най – малко съпротивление, т.е. отверстието наречено анус. За части от секундата захвърляш пицата, и се шмугваш в близките храсти, където със самото събуване на гащите започваш да бълваш ли бълваш, миризливи преработени остатъци от храна. Чак, когато всичко свърши забелязваш че сереш на най – неподходящото място, което е възможно да си избереш. Просто храстите са били една заблуда. Зад тях има не друго ами оживена улица, по която минават веселящи се хора на тълпи, а ти сереш точно сред тях. Умопомрачението което си получил през времето на най – големия зор, не си забелязал къде сереш. Гледат те с погнуса, а ти с виновен пиянски поглед си избърсваш люспите, динените семки и другите неразложени напълно съставки от лайната ти. На другия ден отиваш там, през деня и виждаш, че на това място има голяма навалица. Чудиш се как не си видял всичко това. Чудиш се и не можеш да проумееш, обаче истината е крайно проста – в ситуация на неочаквано сране всички други инстинкти са притъпени до краен предел, давайки картбланш на този, който те закарва на правилното или неправилното място за сране.
Сране на купон.
Парти в някой си. Готини мацки, пиене, всеки се забавлява. Всичко е много хубаво за всеки друг, но не и за тебе. По измъчения ти поглед, всеки би се досетил, какво ти е на душата. Сере ти се. Така ти се сере, че ако загубиш самообладание за миг можеш със спокойствието на планинско езера да изсипеш всичко в гащите си. Мрачен и затворен в себе си имаш вид на сериен убиец със садистични наклонности. Вече няколко пъти си правил опити да се добереш до кенефа, но вътре е някаква лудница. Чудиш се тези хора какво правят вътре. По всичко личи че не им се дриска, обаче стоят си там и това е то. За миг си обсебен от мисълта да влезеш в някоя от стаите, където няма никой, да се изсереш на земята и спокойно да излезеш, забравяйки на момента какво си направил. Даже може да се избършеш в някое от пердетата или в покривката на леглото, така или иначе си се изсрал брутално в стая, предназначена за спане. Да де, но все пак това го оставяш, като крайна мярка евентуално ако положението съвсем излезе извън контрол.
При едно от беглите ти минавания покрай тоалетната виждаш, че е свободно. Ето сега е момента. Влизаш със скоростта на тока в малкото и тясно помещения. Сваляш гащите и сереш с такова удоволствие, на което би завидил всеки. До тук всичко изглежда добре, но май не е. Тоалетна хартия няма. Лайната по гъза ти са лепкави като, графитна смазка. Вземаш решение да се повдигнеш на пръсти и да си измиеш гъза на мивката. Графитената смазка се отлепя на парчета от космите по задника ти и попада в мивката, където се задържа не без основание в решетката на канала. Така се натрупва една малка купчинка от лайна, на която мястото и изобщо не е там. Обаче, това теб ни най – малко те интересува, важното е че партито може да продължи. Вече няма да си асоциалния младеж, обикалящ странно измежду веселящите се хора. Купона може да започне – пиенето, мацките и т.н. предстоят. А само да знаеха, виждайки задържаните лайна в мивката, че са от тебе…
И сега всичко мина без жертви, но срането е приоритет поставян винаги на челните места. Хората успяващи да задържат избухването за дълго време никога няма да разберат и винаги ще се чудят на тези със замисления поглед, обливани от топли и студени вълни. Обаче важното е това, че всичко свършва щастливо. Едно насиране предостатъчно за да бъде лепнат етикет “Насран”. Този етикет направен от най – лепкавите лайна, не би могъл да бъде изтрит в продължение на много време, да не кажем никога. Би могъл даже да доведе до неща пагубни в живота – сриване на кариерата, отритване от обществото и куп други неприятно работи. За това срането винаги ще е едно от важните неща в живота, поставено наравно с други много значими неща в ежедневието на един човек.
