Ракията за много хора е нещо без което не може да се живее. Картинката показваща перфектната идилия – ракия, салата и Телевизия Планета* не би била възможна без въпросната напитка. Всичките детайли се въртят точно около еликсира, който отваря безброй врати и възможности след изпиването на достатъчно количество. Сред пиячите на ракия има една не особено голяма прослойка хора, за които пиенето й, не е основното удоволствие, а нещо друго. Това другото е именно нейното създаване. За тях е въпрос на чест, ракията да бъде винаги бистра, пивка и ароматна. Всякакъв друг резултат би бил огромен провал, който би им докарал голям срам пред своите опитни колеги, които на свой ред изкарват винаги блестящи резултати. Тази история е за една такава случка – провал, която държа доста време влага на Петката и неговия баща Стаката, виден ракиджия с изключително малко провали и една от най – ароматните ракии, които някога е пил човек. Един вид еликсир за душата, лекуващ освен душевни и физически рани.
Първи тур – циганите.
И ето денят в който джибрите са преврели и са готови за заветната дестилация. Бойната група е готова – станали рано, пили по едно кафе, цигара и газ към вилата, където стои заветния незаконен казан. Относно незаконността на казана, може да се говори много, но всеки уважаващ себе си ракиджия (не почти всеки, а всеки) разполага с една такава дестилираща инсталация. Още слизайки от колата двамата забелязват нещо неестествено – входната врата е отворена, на сила. “Бре да му се не види, какво става тука?” – двама цигани в мазето се трудят над казана, т.е. мачкат го с все сила, нали е меден. “Ей, мама ви циганска к’во правите бе? Това казан бе ей!”. Единия от циганите е изключително бърз, за разлика от другия, който изяде много бой. От всичко това е ясно, че варенето на ракията за този уикенд е провалено. Казана трябва да се закара на майстор, който някакси да го изправи и да го направи отново годен за експлоатация. Самия казан, под формата на мед, тежи не повече от 10 килограма и не се знае какви пари биха успели да вземат от него, но във всеки случай, не толкова, колкото са дадени за него под формата на казан.
Втори тур – кучето.
Казана е поправен и на следващата седмица, ракиджиите, пак станали рано, пили по едно кафе и газ отново на вилата. Обаче този път казана си го носят с тях. Взето е принципно решение, вече всеки път когато правят ракия, да го носят със себе си, за да избегнат отново подобни сътресения, които биха развалили удоволствието от правенето на вълшебната течност. Самия казан е поправен, но с незаличими белези, които не се знае дали няма да доведат до пагубни резултати върху крайния продукт. Стаката, обаче решава да рискува, ще вари ракия пък да става каквото ще. Да ама не! Оказа се че сега изниква друга спънка – забравен е кибрит. Каквото и да мислят, каквото и да правият, без кибрит и огън няма да стане тяхната работа. Няма как, Петката, като по нисш е пратен до комшията през една вила, за да му търси кибрит. Там неволите продължават да се струпват с пълна сила. Още при влизането в двора някакво голямо куче с неопределена порода го ръфна не на едно, а на цели три места – по единия, по другия крак и по едната ръка. Това куче излезе цял кариерист, не се задоволява с малко. Поне да беше предупредило с бесен лай, че ще хапе, за да може, Петката, да избяга със скоростта на светлината от коварния двор. Какво направи – тихомълком го нападна и нахапа, ей така за здраве. Все пак заветния кибрит е на лице. Връщайки се при баща си той го гледа все едно вече е умрял.
- Ей, човек к’во става бе?
- Ми едно куче ме ухапа, ама нищо ми няма, споко.
- Как така бе? Ай да ходим сега на ваксинации!
- Добре де, ше ходим.- Петковата ръка нещо вече се беше подула. Сигурно кучето беше болно от бяс и той щеше да побеснее и да умре с пяна на устата. Изведнъж това му се видя, като най – реалистичното развитие на събитията. За да не стане така, в спешното му биха няколко вида инжекции за поне дузина болести, от които оттока на ръката не само не спадна, но даже стана по – голям. Беше ясно, ракията и тази седмица няма да се свари. Лош късмет и това е то. Петката вече ще внимава, когато влиза в чужди дворове.
Трети тур – провалът.
Това е трета седмица, откакто започна заветното дестилиране на ракията. Сина и бащата са твърдо решени тази седмица да го довършат. Станали рано, пили кафе и газ към вилата с кибрит в джоба. Ракиджиите са взели даже и старата си китара, с която да си покажат нови хватки в свиренето, докато чакат да се изтече тънката струя благотворна течност с аромат на грозде. Междувременно са изобретили мобилна платформа за варене на ракия, състояща се от един варел в който се поставя медния казан, под който се пали огъня. Като истинска печка, обаче с предназначение, за направа на ракия.
Добре, вече всичко е готово. Технологията няма да бъде обяснявана, защото не това е смисъла на текста. Огънят гори, ракията всеки момент ще затече в кофата, която е сложена за събиране. Хората с опит в занаята знаят че първия литър, литър и нещо ракия се казва първак и се отделя за други цели. Така започналия да се точи първак, на фона на Джими Хендрикс, Ерик Клептън и Подуене блус бенд, се събра и дойде ред вече на основната течност, а именно ракията. Всичко добре, но Стаката решава че има някаква друга работа и обявява, Петката, за главен отговорник в направата на еликсира. И това му беше грешката. Да назначиш на такъв висш мениджърски пост, човек без сериозен опит, си е чиста проба престъпление, което би трябвало да се наказва със солидни държавни глоби. Така Петката беше назначен и за кратко време успя да направя сериозна проява, съперничеща си със своята ефективност с редица други бомбени атентати, в далеч по – размирни райони от двора на тяхната вила. Решавайки да отиде по някое време до онова място, за да свърши онази работа, се чу зверски тътен, подобен на избухваща бомба. Връщайки се при мястото на събитието, отговорника по ракиените въпроси, установя, че всичко в рамките на няколко метра е станало в джибри, капака на казана, изхвръкнал на голямо разстояние, а самата мобилна станция за ракия се беше почти разпаднала. “А стига бе, к’во става тука?” Е на т’ва му се вика изненада. Изненада я! Идва Стаката и той пита почти в свада същото, сякаш не вижда:
- Айсиктир, бе мой човек, к’ви си ги свършил?
- Ми де да знам бе, отидох просто да пикая. Ако знаех че така ше стане нямаше да ходя – се оправдава Петката.
Да ама работата не е от това че е ходил до кенефа, а от това че е набухал дърва в огъня, като за последно. Баща му продължава да е бесен – опропастен е целия му труд. Всичката ракия е отишла в небитието и сина му се чувствам виновен, та чак ушите му горят от срам.. След малко обаче се успокоява, защото следвайки пътя на логиката, достига до извода, че ако бомбата (казана) беше гръмнал докато е имало човек наоколо, можеше сега да прилича досущ на джибрите. Един вид Петката е изкарал голям късмет отивайки до мястото. Май вече всичко е наред, обаче на виновника се пада честа да изчисти всичката помия. На лице има един литър първокласен първак, който все пак е нещо на фона на бедствието. След два часа всичко е блеснало и вече могат да се прибират обратно.
Настроението е минорно, но няма и как иначе да е – ракията е сериозно начинание, което изисква отговорности, за които трябва сериозна подготовка, както психическа така и физическа. Психическата, за да може човек да издържи на сериозните отговорности, продиктувани от сериозното начинание – дестилиране на вълшебна течност. Физическата, за да можеш да поемеш сериозните физически натоварвания, предизвикани от тежестта на сами бидоните с ароматни джибри. Но на следващия сезон, с натрупан вече опит от грешките допуснати от този, ще стане най – добрата ракия правена някога в домашни условия.
*Телевизия Планета – поп фолка канал, за който се водят ожесточени спорове, дали е музикален или някакъв софт еротичен денонощен канал, изобилстващ с полуголи жени, с пищни силиконови форми.
